Леонардо да Винчи
(1452-1519)
- Леонардо да Винчи – снимка Уикипедия
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е италиански архитект, изобретател, учен, математик, анатом, ботаник, музикант, философ, инженер, скулптор и художник, представител на епохата на Ренесанса. Той е един от най-големите и всепризнати гении, който напълно олицетворява духа на своето време. Внася нови изразни форми в изуството и познанието и става най-известен с картините си „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“, както и с многобройните си изобретения, изпреварили своето време, в областта на анатомията, астрономията и инженерството.
Роден е на 15 април 1452 година в град Винчи, близо до Флоренция. Баща му, Пиеро да Винчи е бил богат нотариус, така както и предхождащите го четири поколения негови предци. Когато се ражда синът му Леонардо, той е бил 25-годишен. Леонардо да Винчи е първородният син на Пиеро, роден от незаконната му връзка с майка му Катерина, която произхождала от селско семейство. Раждането на момчето е записано в една древна книга от XIV век, където дядо му, също нотарус, отбелязва раждането на своя внук. Кръщението му е извършено в най-близката църква, Санта Кроче, като на събитието родителите му не са присъствали, тъй като не са имали сключен брак.
При раждането на Леонардо баща му е бил женен за Албиера ди Джовани Армадори и двамата не са имали деца. Албиера умира през 1464 година във Флоренция, а след това Пиеро се жени още три пъти – за 15-годишната Франческа Манфредини, която също умира без потомство, след това за Маргерита ди Франческо (1475), която му ражда шест деца, а от четвъртия си брак има още четири деца. Леонардо има десет братя и две сестри, които са много по-малки от него, а последният му брат се ражда, когато той е на 46 години.
Леонардо да Винчи израства в семейство на баща си, под грижите на своите баба и дядо, където и получава несистематично и достатъчно объркано образование. Научава се да чете, да пише (с лявата си ръка и обръщайки буквите така, че текстът се четял огледално), да смята и получава елементарни познания по латински. Тъй като е незаконно роден, Леонардо не може да стане юрист или лекар, така че когато баща му се премества във Флоренция, решава да направи сина си график, въпреки трудностите при досегашната му подготовка и съмненията му, че ще се справи. През 1466 година той дава сина си на обучение при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио, чието ателие е смятано за най-доброто по това време, а сред учениците му присъствали такива имена като Доменико Гирландайо, Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Лоренцо ди Креди.
През 1467-1472 момчето се обучава при Верокио, който е също скулптор, бронзолеяч, бижутер, организатор на тържества, един от представителите на Тосканската живописна школа. Учителят бързо успява да оцени таланта на младия Леонардо, и когато Верокио получава поръчката да нарисува картината “Кръщението на Христос” (Уфици, Флоренция), второстепенните фигури в нея трябвало да се направят от учениците на художника. За картините по това време се използвали темперни бои – яйчни жълтъци, вода, оцет и цветни пигменти. Леонардо обаче се осмелява да нарисува фигурата на ангелът и част от пейзажа в долния ляв ъгъл с наскоро откритите маслени бои, като по този начин успява да предизвика всеобщо възхищение и признание.
По време на обучението си при Верокио Леонардо да Винчи попада в средите на художници и артисти. Неговото внимание е насочено към описание на естествения свят, което ще остане негова характеристика в цялостното му творчество. Първите му самостоятелни произведения датират от 1469 и началото на 70-те години. От януари до есента на 1478 не са известни негови работи, поради което се предполага, че в ранните си години е несигурен за своето бъдеще. Той се запознава със света на науката, за което важна роля имат срещите му с възрастния географ и астроном Паоло дал Поццо Тосканели. Вероятно Леонардо е имал възможност да задълбочи познанията си по анатомия, асистирайки на дисекция на трупове в моргите на болниците, но в същото време е изучавал физика и механика чрез преки експерименти.
През 1472 Леонардо да Винчи е приет в гилдията на художниците – гилдията на Свети Лука, но остава да живее в дома на Верокио. Собствена работилница във Флоренция отваря между 1476 и 1478 година, но за този период от живота му няма сведения. Известно е, че през 1478 година вече е напуснал дома на баща си, както и ателието на Верокио.
На 8 Април 1476 е представена анонимна жалба срещу няколко лица, сред които е и Леонардо, за содомия срещу 17-годишния Якопо Салтарели. И въпреки че през тази епоха във Флоренция има известна толерантност към хомосексуалността, предвиденото в този случай наказание е много жестоко – кастрация на възрастните содомисти и осакатяването на младите, като най-тежката мярка е била изгаряне на клада. Според документите няма нито доказателства, нито свидетели, които доказвали участието на Леонардо. За избягване на тежката присъда помага много факта, че сред обвиняемите е и синът на могъща фамилия, свързана с Медичите, така че обвинените са оправдани с условието, че в бъдеще не трябва да има други подобни обвинения срещу тях.
На 10 януари 1478 година Леонардо да Винчи получава първата си поръчка за параклиса на Сан Бернардо. През този период се увлича особено по живописта и преди всичко предпочита да рисува. От 1479 година вероятно вече не живее с баща си и напуснал дома на своя учител. Сближава се с Лоренцо Великолепни и става част от неговото обкръжение. През 1482 Леонардо получава покана от владетеля на Милано, Лудовико Моро, поради което напуска Флоренция. Лудовико Моро е смятан за най-омразният тиранин в Италия, но Леонардо решава, че Моро ще бъде негов по-добър покровител от Медичите. Първоначално той се заема с организирането на придворните тържества, за които изобретява не само маски и костюми, но и механични „чудеса“. Великолепните празници допринасяли за увеличаване на славата на херцога. Но Леонардо се занимавал и с научни и технологични открития, като по това време прави и първите си инженерни проекти, създава военно оборудване, занимава се с хидравлична работа и с архитектура. Със своите открития и иновации успява да очарова целия град, въпреки че самият херцог не обръщал особено внимание на тази част от неговата работа.
През 1484-1485 около 50 хиляди души в Милано умират от чума. Леонардо да Винчи счита, че причината е пренаселеността и мръсотията на града, така че предлага на херцога да се построи нов град. Според плана на Леонардо градът трябвало да е съставен от 10 района с по 30 хиляди жители, като всяка област трябвало да има своя собствена канализация. Ширината на най-тесните улици трябвало да е равна на средната височина на кон (след няколко века Държавния съвет на Лондон признава за идеални предложените от Леонардо пропорции и издава заповед за следването им при създаването на нови улици.) Но херцогът отхвърля предложението за устройството на града, както и много други от техническите идеи на Леонардо. Леонардо да Винчи е бил помолен да основе Академия за изящните изкуства в Милано. За учебния процес той подготвя трактати по живопис, материали за светлината, сянката, движението, теория и практика, перспективи, движенията и пропорциите на човешкото тяло. Така в Милано възниква Ломбардската школа, която се състои от негови ученици.
През 1495 по искане на Лудовико Леонардо започва да рисува “Тайната вечеря” на стената в трапезарията на доминиканския манастир Санта Мария деле Грацие в Милано. След падането на Лудовико Моро Леонардо, заедно със своя помощник Салай и с приятеля си, математика Лука Пачоли, напуска Милано и отива във Венеция. Там работи като военен инженер и предлага практически модели за защита на града от морско нападение (1499, 1500). Живее във Флоренция (1500-1502, 1503-1506, 1507), Мантова (1500), Милано (1506, 1507-1513) и Рим (1513-1516), а през 1516 (1517) приема поканата на Франсоа I и заминава за Париж.
Леонардо да Винчи не обичал да спи дълго и е бил вегетарианец. Според някой сведения е имал прекрасно телосложение, притежавал е голяма физическа сила и е имал добри познания за рицарското изкуство, ездата, танците и фехтовката. В математиката го привличало само това, което можело да се види, така че се занимавал основно със законите на геометрията и пропорциите. Леонардо да Винчи се опитва да определи коефициентите на триене, устойчивостта и съпротивлението на изследваните материали, както и изучава хидравлика и моделиране. Интересувал се още от акустика, анатомия, астрономия, аеронавтика, ботаника, геология, хидравлика, картография, математика, механика, оптика, дизайн оръжия, гражданско и военно строителство, градско планиране…
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519, на 67 години, в замъка Клу близо до Амбоаз (Турен, Франция).
Сред неговите произведения са много картини, стенописи, рисунки, анатомични рисунки, които полагат основите за възникването на научната илюстрация, архитектурните работи, проекти на технически съоръжения, записки и ръкописи (около седем хиляди страници), “Трактат за живописта” и много други.